Пробуждането на природата за нов живот вдъхвало у древните обитатели на нашите земи надеждата за богато плодородие и щастие през идващата пролет. Но заедно с нея идвал и страхът от капризите на времето и превратностите на човешката съдба.
По-лесно се живее, ако силите на времето закрилят обикновените хора. Щъркелите, лястовиците и кукувиците се връщат и ни напомнят, че е настъпило времето за работа на полето. По стара българска традиция работата винаги е свързана с песента: с песента на душата, на сърцето, на духа, в който свети божествената искра.
Учениците от ОУ „Мати Болгария“ събраха в едно душа, сърце и дух и откриха отново създаденото от творци на художественото слово и композитори, за да го пресътворят.
Добре дошла, Пролет зеленоока! Цветята пеят, вятърът приглася, всяко живо стръкче за живот оглася!
